Много често виждаме всякакви „научни“ статии за изгарянето на мазнини. Много от тези „научни“ статии са объркващи, невярни или изопачени. Целта им често е да продават хапчета или всякакви медикаменти за намаляване на теглото. За да не бъдете заблуждавани и да губите парите си за излични хранителни добавки, медикаменти и всякакви други начини за бързо сваляне на килата, ви предлагаме следния материал с научните факти за горенето на мазнини.

Факти за мазнините

За целите на тази статия ще приемаме, че под мазнини разбираме жълтиникавата тъкан, която се насъбира под кожата и около органите, често резултат на преяждане и водене на неактивен начин на живот. Всяко хапване, което консумираме, често има повече калории отколкото са ни нужни веднага, и ненужните хранителни вещества се натрупват в тъкан специално пригодена за запазване на енергията за бъдещо използване. Захари и някои амино киселини (от протеин) могат да се съхраняват като дълги вериги старч, които се наричат гликоген. Повечето места, където гликогена може да се съхранява са скелетните мускули и черният дроб. Мазнините и ненужната захар мога да бъдат съхранявани като мазнини. Мазнините от храната по предпочитане се съхраняват в специализирани тъкани наречени adipose, която в по-голямата си част се състои от бели мастни клетки. Има и други видове мастни клетки – кафяви и бежови, но те имат друга функция. Независимо, че повечето хора се оплакват от присъствието на adipose тъкан, тя е важен орган, която изпълнява множество функции. Adipose съхранява енергия за по-късно, когато има периоди на глад или продължителна активност; предотвратява натрупването на мазнини в ненормални тъкани и органи, като артерии, интермускулни депозити или в черния дроб и произвежда хормони, които влиаят на метаболизма на целия организъм.

Мастните клетки функционират най-добре, когато не са пренатоварени. Дълго време се смяташе, че ние си живеем с мастните клетки, с които сме родени. Но това не е истина. Броят на мастните клетки може да се променя и може да намалява, но не с голяма скорост. Вместо това, когато правилните условия съществуват (прекомерно пренасисщане с мазнини) мастните клетки нарастват на големина по-бързо отколкото на брой. Мастни клетки, които са прекалено големи на големина се наричат hypertrophic и изпращат сигнали, че тялото е в токсично състояние. Запомнете за хората с наднормено тегло първоначалните ползи от свалянето на теглото са свързани с намаляването на размера на мастните клетки. Знаейки как мастните клетки нарастват, как изразходват запазената мазнина и как сигнализират на тялото ще ни помогне да разберем науката зад изгарянето на мазнините.

За да нарастват мастните клетки са нужни не само да има мазнини, които циркулират из кръвта (наричани триглицириди и липопротеини), но и сигнали, които активират ензими в мембраните на клетките, които разбират триглицеридите на глицерол (glycerol) и свободна мастна кисели (free fatty acids). Мазнините пътува из кръвта като липопротеини. Мазнините са съставени от три мастни клетки прикрепени към глицерол. Триглицеридите не могат да бъдат абсорбирани от мастните клетки, но могат да бъдат абсорбирани като глицерол и мастни киселини, които след това биват реконструктурирани като мазнини (триглицериди), които се съхраняват като структура наричана fat globule. Това може да си го представлявате като голяма торба в мастната клетка, която може да съхранява мастна субстанция. Този fat globule е неактивен и заради това изследователите дълго време вярват, че той е само място за съхранение, а не тъкан, която влиае на цялтоо тяло, но за това ще ви разкажем малко по-късно в статията.

Стимулиране разпадането на мазнините в кръвта
Има ензим, който се освобождава от мастните клетки, който разбива липопротеините, които преминават наоколо, който се казва lipoprotein lipase (LPL). За да може този ензим да е активен, трябва да съществуват подходящи условия. LPL е активен докато се храним (повреме и след хранене), докато сме подложени на големи количества глюкоза или под влианието на инсулин. Трениране или други физически активности намаляват LPL активносттите. Други тъкани имат друга реакция към LPL, например трениране или глад повишават мускулната LPL. Ако имате пълен стомах, можете да съхранявате калории за по-късно, когато сте физически активни или гладни, калориите трябва да отидат в активните мускули за да предоставят енергия.

Извод: Избягвайте хранения с високо съдържание на въглехидрати, опитайте се да контролирате инсулина, не стойте след хранене, за да стимулирате кръвообращението и LPL в активните мускули, а не в мастните клетки.

Тук трябва да отбележим, че много хора, особено тези с много подкожни мазнини, са резистентни към инсулин. Това означава, че получават по-големи дози инсулин отколкото нормално функциониращите организми. Обикновенно те имат hypertrofic мастни клетки, които няма да изпуснат LPL навреме, заради блокиращия инсулин, и ще „пропускат“ free fatty acids в кръвообръщението. Това може да ви изглежда като загуба на мазнини, но в крайна сметка мазнините се натъпкват в нестандартни места, което много прецаква метаболизма. Хора със заседнал начин на живот с много натрупана нестандартна мазнина развиват метаболитен синдром, което води до високо кръвно налягане, риск от диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

Ензими на мастните клетки и хормони за горене на мазнини

Изгарянето на мазнини също е под контрола на рецепторите и ензимите на мастните клетки. Изразходването на енергия от мастните клетки се случва в състоянието на глад, ниска кръвна захар, под влианието на инсулин и докато спортуваме или сме в състояние на стрес. Преди обаче мастната клетка да освободи енергия в кръвоносната система са необходими няколко ензима. Но сигналите за този процес пристигат при интеракцията на ензимите с рецепторите. Докато мастните клетки реагират на инсулин има няколко хормона, които пречат на инсулина: глюкоген, кортизол, епинефрин и адреналин, натриеуретик пептид (natriuretic peptide) и растежения хормон. Тези хормони се изпомпват в кръвта когато падне много кръвната захар. Мозъка е много зависим от кръвна захар, а не може да се „нахрани“ с мазнини. Много от органите могат да се „хранят“ с мазнини, но мозъка не. Даже някои органи предпочитат мазнините – например сърцето. Мазнините се изразходват да захранят черния дроб, сърцето и мускулите и така се пести глюкоза за мозъка.

Един хормон, който играе важна роля при стопяването на мазнините всъщност се произвежда при продължително гладуване, това е thyroid hormone. Хора, които се подлагат на много продължително гладуване, често намаляват тоталното изразходване на енергия.

Продължителното гладуване е вредно за стопяването на мазнините.

Тренировки и гладуване 

Гладуването не е нужно да продължава с дни. Някои препоръчват всеки втори ден да се намаляват много приеманите калории за да се повиши изгарянето на мазнините. Гладуване може да бъде и повишаване на времето между храненията. Повечето хора се събуждат гладни, след като не са консумирали храна за 8 или повече часа. За хора, които всеки няколко часа, това е единственото време, когато се намират в състояние на глад.

Някои хора правят упражнения преди закуска, за да засилят горенето на мазнини. Така се освобождава натрупаната енергия в мускулите и се освобождават мазнините, които се съхраняват в мастните клетки. Важно е докато сте гладни да избягвате много натоварващи упражнения, защото така организма започва да гори мускулната маса – катаболизъм.

Как мастните клетки комуникират с мозъка 

Накрая, много е важно да разберете, че мастните глетки не са просто едни депа за съхранение на енергия. Те комуникират с мозъка и други органи на тялото, за да „съобщят“ за това колко енергия се съхранява и като цяло за цялостното здраве на организма. Когато мастните клетки станат прекалено големи, съобщението което се изпраща до мозъка се променя за да „съобщи“, че няма нужда от още храна.

Мастните клетки прозвеждат два основни хормана. При здрав човек с нормално тегло, тези хормони сигнализират колко енергия има съхранена в мастните клетки. Важно е за тялото да е информирано, че неговите „складове“ с енергия са пълни. Хората с наднормено тегло, обаче имат развита резистенция към тези хормони. Когато има прекалено много мастни клетки, които са станали прекалено големи, в тялото се изполмва много хормони, които сигнализират на мозъка, че има много запаси от енергия. Но организма е резистентен към тези сигнали. Когато сигналите на тези хормони е постоянно „ключен“, тялото се научава да го игнорира. Резултата е почти постоянен глад, забавен метаболизъм (по-малко калории се изгарят) и нарушени функции на тялото, включително и нарушена плодовитост.

Няма почти нищо, което можем да направим за да „излъжем“ нашите мастни клетки да сигнализират, че са здрави, когато не са. Вашето тяло не лъже. Но дори и малко сваляне на килограмите, се свързва с голямо подобрение.

Променете начина си на живот

Щеше да е чудесно ако имаше хапче за свалян на килограмите, но няма. Както винаги сме знаели, начина за промяна на телесното ни тегло е промяна в начина ни на живот. Отнема много труд, но резултатите си заслужават.